Снимката е много интересна, поради начина по който е заснета. За целта използвах стакнати конвертори – Canon 7D, 400/2.8 обектив и 2x II и 1.4 II конвертори. Снимано е на най-отворената възможна бленда при тази комбинация – f/8 на пределно ниска скорост от 1/200 сек. За да стане още по-интересно, снимано е като обектива е подпрян на тънкото стъкло на прозореца на колата и е снимано чрез LV AF (Live View Auto Focus). Беше много мрачно времето, за това се наложи да дигна чувствителността на „лентата“ на 1000 ISO.
При тези параметри обективът става 1120 мм и ако приложим 1.6х увеличението, което идва от матрицата, става ефективно фокусно разстояние от 1800 мм. Птицата се намираше на разстояние от над 30 метра. И преди съм правил подобни експерименти и съм установил че ако птицата е далече и не изпълва кадъра е по-добре да се ползват двата конвертора стакнати, вместо „само“ 2хII. Дори на 100% увеличение пак стакнатите конвертори изглеждат по-добре от варианта да се ползва само единия двоен конв. Нямам обяснение защо това се получава. Системата от обектив и конвертори ако се съди по екзиф информацията би трябвало да значи че не се отчита наличието на 1.4xII конвертор.
И за последно – това не е пълен кадър, а около 40% кроп. Ще ми е интересно да направя подобен експеримент от статив и достатъчно светлина. Сигурен съм че ако е пълен кадърът резултата ще е много по-качествен.
Напиши коментар