Хората откърмени с дигиталната фотография надали могат да си представят колко трудоемко е подбирането на по-добрите снимки с лупа от негатив, или пък съхранението на ценната лента, нито пък намирането на снимките след години и хиляди изснимани ленти. Но трябва да призная че съхраняването и сортирането на цифровите снимки също си има своите „негативи“. При цифровата фотография например е доста по-лесно да се изтрият по погрешка ценни снимки, или по-лошо – да се компрометира целия хард диск, на който съхраняваме цялата си колекция от материали.

И понеже говоря от личен опит, с този пост ще се опитам да ви спестя излишните рискове и главоблъскане как да си съставите един ефективен процес на съхраняване и сортиране на снимките.

Много важно е да имате достатъчно мемори карти на които да записвате файловете, дори през най-натоварения ви снимачен ден. Обикновенно 1 основна ултра бърза 16 GB карта (над 70 MB/s) поема обичайния трафик. На удобно място дръжте още 1-2 умерено-бързи 16 GB (40-60 MB/s) карти. За двойно подсигуряване си вземете и една стандартна 32 GB (15-20 MB/s) карта. Случвало ми се е в непредвидени много активни дни да остана без свободно пространство на картите и съм прибягвал до снимане на JPEG или сортиране на снимки на полето. Така съм изпускал много ценни моменти, някои от които и до ден днешен не съм заснемал или наблюдавал повторно в дивата природа.

От различните изпробвани варианти, ще ви разкажа най-удачния за мен начин на съхраняване на снимки. В края на деня, първото нещо което правя е да прехвърля данните от всички мемори карти върху външен хард диск, който след това се откача от компютъра и се прибира. 1 TB ударо-устойчив 2.5″ външен диск струва около 150 лв към днешна дата. Снимките се събират в една обща папка кръстена с точната дата, име на мястото на снимките и два-три вида от най-много сниманите птици. Така папките са сортирани по хронология, но лесно може да бъдат намерени в последствие чрез търсачката на операционната система по другите ключови думи.

След като съм направил бекъпа преглеждам РОУ файловете директно на апарата, като изтривам видимо неудачните кадри или такива с motion blur. Първоначално отсявам снимките в апарата по простата причина, че там е най-бързо да се преглеждат РОУ файловете. За апарати с висока резолюция като Д800/Д800Е се изисква изключително мощен компютър за да може да отсявате снимки със същата бързина, както правите на апарата.

Оцелелите снимки копирам на компютъра в папка със същото име, каквото съм ползвал при първоначалното копиране на снимките на външния хард диск. След това с програма за преглед на снимки анализирам още веднъж заснетите кадри. Т.к. останалите кадри са с добро техническо качество, втория етап на отсяването касае само повтарящи се кадри или други, които не ми харесват. Това не изисква предглед на 100% увеличение на кадъра, което спестява много време. Това е особено важно в случаите на преглед на снимки с много мегапиксели, заснети с апарати като Канон 5Д марк 2/3, Канон 7Д, Канон 60Д, Никон Д3х, Никон Д800/Д800Е, Никон Д7000 и други. Това ми позволява да управлявам с лекота голяма база данни от файлове на моя скромен лаптоп със стар модел Dual core процесор.

Ако се случи да изтриете някой кадър по погрешка, винаги може да го възстановите от копието, което съхранявате на външния хард диск, където само се копират снимки без да се трият.

От момента на началното копиране на снимки на първия хард диск, до последната стъпка на сортиране на файлове обикновенно остават не повече от 20% от снимките. Това е така понеже винаги когато е възможно снимам на серия, за да съм сигурен че после мога да подбера най-удачния момент. След като съм изтрил всички непотребни кадри, останалите освен на диска, копирам и на втори външен хард диск. На него се намира и цялата база от снимки от всички години. Понеже останалите снимки са сведени до минимум, базата ми от фотоси рядко надхвърля 20-40 GB на година. През последните 2 години ползвам и Time Machine софтуер за автоматичен бекъп на данните и снимките от основния диск. Ако имате възможност е желателно физическата локация на единия бекъпен хард диск да не се намира на едно и също място с останалите (примерно единия диск да го държите в офиса и т.н.).

Преди да си изградя тази система успешно затрих ценни файлове, които в последствие на няколко пъти са били обект на интерес за покупка както с ограничени авторски права, така и с пълни такива. Надявам се на вас това никога да не ви се случва и кадите да бъдат винаги съхранени на сигурно място.


Споделяне на публикацията


Коментари към “Ръководство за бързо и ефективно сортиране и съхраняване на снимките”


  1. Orhan Chakarov
    януари 21st, 2013 10:15

    Благодаря за съветите!
    Аз съм нямал удоволствието да снимам толкова много в дивата природа като теб, но принципите за съхранение са универсални.

    Поздрави!


  2. Michel
    януари 21st, 2013 11:23

    Много детайлно си описал процеса, благодаря!


  3. Nikolay
    януари 21st, 2013 11:26

    Да, наистина – независимо какво снимаш, това по-горе е унифицирано ръководство. Просто хората които не снимат често не обръщат внимание на процеса, но ако трябва след време да пресяваш цялата си база данни за изминалите години става лошо :)


  4. Калоян
    февруари 3rd, 2013 13:11

    бял текст на черен фон = кошмар за очите (на част от хората)


  5. Nikolay
    февруари 3rd, 2013 19:56

    Ще помисля да затъмня малко текста, ще говоря с дизайнера.


Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.

към началото