От снимане на птици и животни рядко остават възможности за снимки на пейзажи по залез или изгрев, да не говорим че нямам дори и подходящ обектив за подобни цели, който да сложа на апарата.

Но както се казва, това са само оправдания. И е напълно вярно, понеже в джоба си имам много добър камерафон, който спокойно може да отметне част от задачите на един DSLR.

Последният месец попътувах доста, посетих все любими места – Маджарово в Източни Родопи, резервата Сребърна, района около Девин в Западни Родопи а за капак днес направихме една освежаваща разходка до Черни Връх на Витоша.

На тези места снимах общите кадри (документални пейзажни снимки) с мобилния телефон. Използвах допълнително инсталиран софтуер на телефона за HDR (Pro HDR), а пост обработката на снимките се свежда само до NR за някои от кадрите.

Залезите по поречието на река Арда в Маджарово са неповторими, а пейзажите ги правят направо сюрреалистични. Беше толкова красиво, на връщане спирах почти на всеки завой да се любувам на галещия залез. В Маджарово си направих чудна разходка, но всъщност бях там за да снимам белоглав и египетски лешояд.

В резервата Сребърна бях по друг ангажимент, но успях да снимам белоока потапница (скоро ще има и снимки), авлига, синявица и други птици, както и невероятен залез на слънцето и изгрев на луната – при това и на видео (като имам време ще го обработя). На самия път към Сребърна имаше дупки на пчелояди, които можеше да се снимат от колата директно от 3-4 метра но нямах време за тях. И на края по залез на една полянка видях див фазан, но нямах ток в батерията в апарата и не успях да го снимам.

Ето и едно пейзажче с рапица, което щракнах с телефона. Там снимах и жълта стърчиопашка, целия ми панталон стана зелен, но кадрите станаха хубави. Надявам се и на тях да им дойде реда скоро :)

И накрая разходката от днес на Витоша, към Черни Връх. Хванахме си раничките с жената и тръгнахме по обиколния път от Алеко към Черни Връх. Без да си даваме зор и с всички спирания за почивки и снимки стигнахме за 2 часа. Петте километра до горе не са сериозно изпитание дори за нетренирани хора, но за бога братя – не тръгвайте по кецове и къси фланелки! Горе си е още зима – носете дрехи с дълги ръкави, шапка и чифт сухи дрехи в раницата. Днес ни беше студено дори с шапки и дебели дрехи. На 20 минути под върха вече става много по-меко времето, но на върха (около 2300 м надморска височина) с вятъра се усеща като 5-7 градуса.

За мое голямо учудване имаше изобилие от птици под Черни Връх. Със сигурност видях и чух доста домашни червеноопашки, които на места пускаха до 6 метра. Видях 2-3 сивогуши завирушки, някакви овесарки, но нямах апарат или бинокъл да ги определя, както и някакви птици с бял корем и кръст и черни крила и мисля че бяха с тъмна глава. Досега не бях ги виждал и не мога да ги определя, но мисля да се върна с техниката да ги заснема. Заслужава си разходката до там с обектив, дори може и с лифта да се качите до горе и да катерите по-малко, особено ако е с „тежката теле-артилерия“.

Имаше променлива облачност и слънцето рисуваше фантастично през облаците. Камерата на телефона се справи добре и направих отново няколко пейзажни снимки.


(вторият ред са вертикални кадри и тъмбовете не отговарят на пълния кадър от долу)

Всички снимки са заснети с Apple iPhone 4 и имат екзиф информация за любопитните.

От давна хората масово щракат снимки с телефоните си, но през последната година на пазара се появиха много добри камерафони, които с подходящия софтуер правят „чудеса“. Освен Apple iPhone 4, друг утвърден телефон с качествена камера е Nokia N8, който дори има доста повече мегапиксели от iPhone-а.

Голямо предимство е че снимките веднъж заснети с телефона, могат да бъдат директно качени по сайтове, в социалните мрежи (facebook, picasa, flickr и др.), да бъдат изпратени по имейл на приатели и т.н.

Вярно че бокето на камерафоните никакво го няма, но предвид че стават такива хубави снимки с минимум усилие за мен няма дилема дали да снимам и за в бъдеще с телефона, или да търся широкоъгълен обектив за апарата, който освен всичко е много скъп.

Колегите, които снимат птици се сещат и за един друг момент – когато съм тръгнал да снимам птици с тежката техника последното за което се сещам, е да разкачвам обективи насред полето уморен от мъкнене на техника и снимане.

При положение че пейзажните снимки са основно за спомен съвсем спокойно мога да препоръчам да си снимате с телефона, стига разбира се вашия да е с достатъчно добра камера и да имате инсталиран добър софтуер за HDR, който компенсира ниския динамичен обхват на матрицата на камерата :)


Споделяне на публикацията


Коментари към “Източни Родопи, Сребърна и Витоша през погледа на камерата на телефона”


  1. zlatinka zlateva
    юли 25th, 2014 14:26

    Изключително красиви снимки, уникални и майсторски направени! Не само за този раздел ,но и в другите. Удоволствие е да се гледа тази красота, която си заснел и информацията, която данваш. Много полезен и впечатляваш сайт си направил Николай. Поздравления прилятелю! Пожелавам ти още много творчески успехи и лично щастие!


  2. Nikolay
    юли 30th, 2014 12:56

    Благодаря много за отделеното време. Радвам се че снимките са ти доставили удоволствие, това е целта :)

    Не влизам често да администрирам постовете, съжелявам за забавянето на отговора.

    Поздрави,
    Ники


Напиши коментар



Коментарите се публикуват след одобрение от страна на администраторите и модераторите на сайта. Администрацията не поема ангажимента да публикува всеки получен коментар и не дължи обяснение защо даден коментар е публикуван или не.

Полетата със звездичка са задължителни.

към началото